Годишна научна конференция на БАЕИ

„ЕС след Ковид-19: ефекти, поуки, перспективи“

25 март 2022 г.

Поредната годишна научна конференция на Българската асоциация за европейски изследвания (БАЕИ) бе под обединяващата тема: „ЕС след Ковид-19: ефекти, поуки, перспективи“. Поради епидемичната обстановка, конференцията се проведе онлайн в платформата MS Teams. Датата на конференцията не бе избрана случайно. На 25 март т.г. се навършиха точно 65 години от подписването на Римските договори, с които бе поставено началото на създаването на Европейския съюз.

В конференцията взеха участие преподаватели и докторанти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, УНСС, Нов български университет, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и от   Българската академия на науките.

Презентациите на участниците бяха разпределени тематично в три панела. Първият беше посветен на правни, институционални и политически аспекти на интеграцията и отражението на Ковид-19. Модератор бе гл. ас д-р Вероника Стоилова. В своята презентация гл. ас. д-р Гергана Радойкова от СУ „Климент Охридски“ говори за кризата на доверие, лидерство и ценности, като предпоставка за някои проблеми около преодоляването на последиците от пандемията. Доц. д-р Татяна Буруджиева, също от Софийския университет, разгледа някои проблеми около кампанията за информиране и ваксиниране при борбата с пандемията. Докторант Милен Желев проследи въздействието на кризата около Ковид-19 върху процеса на присъединяване към ЕС на някои страни от Западните Балкани. Презентацията на ас. д-р Катина Йонева от Института за исторически изследвания – БАН бе посветена на въздействието на пандемията върху социално-икономическите отношения в скандинавските страни. Последната презентация в този панел бе на докторант Владислав Василев и третираше актуалния въпрос за ролята на политическия хумор като средство за въздействие чрез социалните мрежи, в това число и по време на пандемията в ЕС.

Дискусията по темите от първия панел показа, че има още много, което може да се направи за подобряване на обществените комуникации в ЕС във връзка с кризата около Ковид-19, че присъединителния процес в Западните Балкани буксува, но не поради пандемията, а поради други причини и че в скандинавските страни се наблюдава процес на отдръпване от социалната държава, не на последно място и поради проблемите около пандемията. Значителна дискусия породи използването на политическия хумор за създаване на едни или други обществени нагласи, особено по време на пандемията, когато комуникациите са главно чрез интернет.

Вторият панел бе посветен основно на вътрешното развитие на Европейския съюз. Модератор бе проф. д-р Искра Христова-Балканска. Проф. д-р Денчо Георгиев говори за проблемите относно съответствието на системата на финансиране на ЕС с основополагащата цел за кохезия и с основните ценности на ЕС за равенство, демокрация и върховенство на правото. Проф. д-р Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания – БАН представи възможностите и проблемите от прилагането на механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост, както и инвестиционните перспективи на България. Докторант Радослав Пашов представи мерките на ЕС за управление на пазара на работна сила в ЕС по време на пандемията. Доц. д-р Калоян Симеонов от СУ „Климент Охридски“ анализира ефектите от пандемията върху мерките за финансова грамотност. В своята презентация докторант Мариела Савкова разгледа регионалния аспект на кохезионната политика и негативният ефект на пандемията от Ковид- 19 върху изоставащите райони в България. Накрая проф. д-р Искра Христова-Балканска се спря на противоречията и перспективите пред външноикономическите отношения ЕС-Китай през призмата на кризата около Ковид-19.

Дискусията по втория панел показа разминаването между декларираната цел за социална и икономическа кохезия в ЕС и начина за формиране и разпределение на бюджета на съюза. Изказалите се участници в конференцията подчертаха необходимостта от по-оперативно използване у нас на механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост. Изразено бе безпокойство относно ниската финансова грамотност на част от населението в България, която е предпоставка за лошо управление на личните финанси. Отбелязана бе и необходимостта от реформа в регионалната ни политика с цел по-голяма административна и финансова самостоятелност на регионите.

Третият панел бе свързан с някои икономически аспекти на интеграцията. Модератор бе проф. д.ик.н. Димитър Хаджиниколов от УНСС.  В своята презентация доц. д-р Елизабет Йонева от УНСС анализира постиженията при енергийния преход и съществуващите все още заплахи за енергийната сигурност на ЕС в контекста на пандемичната криза. Възможностите за единен подход за възстановяване на туристическия сектор в икономиката на ЕС бяха разгледани от д-р Димитър Пехливанов. Проф. д.ик.н. Димитър Хаджиниколов от УНСС представи свое изследване относно сближаването при експортната специализация като критерий за икономическа кохезия в ЕС на примера на България, Румъния, Унгария и Словакия. Гл. ас. д-р Моника Моралийска от УНСС анализира въздействието на пандемията от Ковид 19 върху търговията на ЕС с основните му търговски партньори в Азия.

В дискусията след третия панел бе засегната ролята на възобновяемите източници на енергия за постигането на по-голяма енергийна сигурност в ЕС. Изтъкнати бяха положителните ефекти от програмите на ЕС за подкрепа на туристическия бизнес. Подчертано бе значението на преките чуждестранни инвестиции за постигането на по-висока икономическа кохезия и съответно за сближаване в експортната специализация на държавите-членки, разгледано бе отражението на пандемичната криза върху веригите на доставки от Азия към ЕС през призмата на тенденцията за тяхното скъсяване.

Резюмета на свои доклади изпратиха също и гл. ас. д-р Катя Христова Вълчева на тема „Пандемия и управление на кризи: принципът за солидарност в контекста на актуалния политически процес на ЕС“; доц. д-р Ирена Николова на тема „Ограничения и регулации в търговията на Европейския съюз: уроци от пандемията“ и гл. ас. д-р Стоян Шаламанов на тема „Индекси и критерии за оценка на секторната уязвимост от Ковид 19“.

Конференция на БАЕИ 25.3.2022 г

ЕС след Ковид-19 – ефекти, поуки, перспективи (сборник с докладите от конференцията)

 

 

 

Научна конференция на БАЕИ 2019

проект „Европа в моята професия“

 под мотото „ЕВРОПА СЛЕД ИЗБОРИ. ПЕРСПЕКТИВИ В УПРАВЛЕНИЕТО, ИЗСЛЕДВАНЕТО И ПРЕПОДАВАНЕТО“

На 2 и 3 ноември 2019 г. във Велико Търново се проведе национална научна конференция на Българската асоциация за европейски изследвания (БАЕИ), реализирана с помощта на програма „Еразъм +“ на Европейския съюз.

Поводът българските европеисти да се съберат в старопрестолната столица бе двоен – за първи път участниците в конференцията имаха възможност да се запознаят с резултатите от реализирания от БАЕИ проект „Европа в моята професия“. На второ място, проведените през пролетта на 2019 г. избори за Европейски парламент очертаха рамките на ползотворна дискусия относно новите управленски и политически предизвикателства пред ЕС.

Участниците в проекта, представители на българските висши учебни заведения, задълбочено анализираха въздействието, което европейските правни норми и европейските политики оказват върху професионалното развитие на младите хора в десет професионални направления, включени в обхвата на проекта: преводачески услуги, право, външна търговия, финанси, селско стопанство, архитектура и градоустройство, опазване на околната среда, туризъм, инженерни дейности и медицина. Повечето информация за резултатите от дискусията могат да бъдат намерени на страницата на проекта https://www.eumypro.eu.

Голям интерес предизвикаха темите на научната конференция, представени от изтъкнати учени от Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, Университета за национално и световно стопанство, Югозападния университет „Неофит Рилски“. Дискутирани бяха актуални проблеми по конституиране на новите политически институции на ЕС, предизвикателствата пред Еврозоната и потенциалът за реализиране на специфичните сценарии за икономическа и политическа интеграция, стратегическите партньорства на ЕС в контекста на променящите се глобални търговски взаимоотношения.

Предстои публикуване на докладите от научната конференция на Българската асоциация за европейски изследвания.

 ЕВРОПА СЛЕД ИЗБОРИ. НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ИНТЕГРАЦИЯТА

Сборник с доклади от научната конференция

Българо-турски семинар

На 27.02.2018 г. в Голямата конферентна зала на УНСС се проведе семинар, посветена на отношенията ЕС-Турция в контекста на българското председателство на ЕС. БАЕИ бе съорганизатор.

Програма на семинара ЕС-Турция

Една от презентациите бе посветена на търговските въпроси и митническия съюз

Importance and Perspectives of EU-Turkey Trade Relations and Bulgaria-Turkey Trade Relations in the Framework of the Customs Union

Научна конференция на БАЕИ 2017

На 26 октомври 2017 г. в Дома на Европа в София се проведе годишната научна конференция на

Българската асоциация за европейски изследвания под мотото:

„ЕС след 2020 г. – в търсене на идентичност, устойчивост и растеж“

Програмата и докладите са поместени по-долу:

2017 BESA Conference Program

2017 BESA Conference Papers

 

Зам. министър Моника Панайотова приветства участниците в конференцията

Разисквания по панели

Публиката следи с интерес дискусията